За Буда, Аллах, Исус и … вярата

… На висока скала били застанали будист, християнин и мюсюлманин.

Будистът казал:

– Ако скоча от тук, Буда не ще позволи да умра.

Скача и медитира:

– Буда … Буда … Буда … Буда …
Когато до земята не остава нищо, се появява огромна ръка и хваща будиста.

Засегнатият християнин също решил да защити честта на своята религия:

– А ако аз скоча, тогава ще ме спаси моя Исус.

Скача и казва:
– Исус … Исус … Исус … (неспокойно) Исус, Исус, (трескаво) Хайде, Исусе! Исусе!
Исууууууууус! .. Туп!

Мюсюлманинът, виждайки трагичния резултат на предшественика си първо се колебае, но после решава:

– Вярвам в Аллах.
И скача. По пътя зове за помощ:
– Aллааах, Аллаах … … Аллах, Аллах, Аллах, Аллах …
О-скоро е земята … е, тогава: Буда – Буда – Буда!

Сега продължение на темата.

… Знаете ли, че Тайланд се нарича Страната на усмивките?

Бих добавил: искрени, истински, усмивки.

Познавам човек от Тайланд и един ден го попитах:

Някога чувстваш ли се зле, тревожно или тъжно?

И знаете ли какво ми каза?

Ето какво ми каза: „Аз не съм перфектен“
В началото си мислех, че той не разбра въпроса ми –
защото неговият не говоря, а английски той не знае много добре.
Но се оказа, че всичко е разбрал перфектно – просто е отговорил според своя мироглед.

Става дума за следното.

Будистите отлично разбират истинското състояние на нещата.

Те знаят, че външният свят е само отражение на
вътрешния.

И те не вярват в Буда, а само в себе си.
Поради това и в молитвите си те не искат нищо от Буда,
освен това: „Помогни ми да разбера какво не е наред с мен.“

… Оказва се, че „Аз не съм перфектен“ – е това, че когато попадаш в някаква ситуация, в която ти става страшно, тревожно, тъжно или откровено лошо, трябва да признаеш:
нещо не отвън, в вътре в теб, не е наред.

И главната стъпка: е да признаеш това.

Реймънд Хил