НЕ ШАМАР, А ЗЛОКОБНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЗА ЕДНА ВСЕОБЩА ГИБЕЛ! НА КОЙ БОГ СЕ КЛАНЯТЕ – НА „НАЧАЛНИКА“, ИЛИ КОЙТО Е В ДУШИТЕ И СЪРЦАТА?

ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ: Искам да започна с моите искрени съболезнования към бащата Росен и майката Юлия, защото няма по-голям ужас от този, който преживяват в момента!
Искам да продължа с това, че лицемерното уповаване на Бога, изказано от едни или други състрадалци от „богоизбрания“ български политически елит, няма как да бъдат индулгенция за собствените им грехове!
Искам да кажа още, че смъртта на милия малък и добър Филип трябва да отекне като ужасяващ шамар на цялата тази сган, която управлява територията България! Даже не шамар, а злокобно предизвестие за една всеобща гибел!
Искам също така да заявя, че ако и сега управляващите идиоти не спрат и не се замислят за собствената си отговорност към живота на хората и държавата България, то това ще ознаменува края на всеобщата българска трагедия!
Но най-важното, което искам да кажа и да попитам, уважаеми дами и господа, е, всъщност всичките вие на кой Бог се кланяте и от кой Бог искате помощ и справедливост?

От онзи Бог – „Началника“, с когото управляващите се „срещат“ под благосклонния поглед на чиновниците, повтарям чиновниците, а не Божиите служители на Българската православна църква? Или от другия Бог, този, който е в душите и сърцата? Впрочем, Богът на Левски и Ботев ви е непознат, не само на вас, но и на общността, за съжаление!
И искам да завърша с нещо, което се надявам да ви разтърси, понеже българската общност векове наред пребивава в драматичния сблъсък между „езическо“ и „християнско“! Вижте какво, драги ми народе, още колко български деца трябва да умрат, за да разберете всички вие, и управляващи, и управлявани, че носите огромна отговорност, не само спрямо миналото и настоящето, но особено и по отношение на бъдещето?!?

Почивай в мир, мило детенце, мили и мой Филипе! Скъпи мой, ако твоята смърт стане ново начало на мислене в тази тъпа държава, то това значи, че Бог те е избрал! Надявам се, че това е точно така, мило ми дете!

Проф. Людмил Георгиев

loading...