„Българските граждани се чувстват закрепостени, беззащитни и безгласни“

izbori-2013-erp-tata-darzhavni-ili-chastniОмбудсманът Константин Пенчев внесе в 43-то Народно събрание Доклад за проблемите при упражняването на правата на потребителите на обществени услуги, констатирани през 2013 и 2014 г. от омбудсмана на Република България. В документа той напомня за останалите нерешени още от 2013 г. проблеми в отношенията потребители – монополи, водещи до неравнопоставеност между хората и доставчиците на топлоенергия, електроенергия, вода и телефонни услуги. Подчертава, че все още българският гражданин се чувства закрепостен, беззащитен и безгласен в отношенията си с доставчиците на обществени услуги и с контролните и регулаторните органи.

Константин Пенчев изрично отбелязва, че най-големият риск за правата на потребителите по отношение на топлоснабдяването в момента е свързан с противоречие между текстове в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Закона за енергетиката (ЗЕ), засягащи таксата за сградна инсталация.

Той пише: „За да не се окажат ощетени отново гражданите, предлагам спешно народните представители да изчистят противоречието между ЗЕ и ЗЗП по начин, който да съответства на европейското право. Това означава или да бъдат отменени текстовете от ЗЕ, според които всички в етажната собственост плащат такса „сградна инсталация”, или в преходните разпоредби на ЗЗП да бъде уточнено за кои точно случаи се прилага член 62 (забраняващ доставка на стоки, включително и на централно отопление, на потребител срещу заплащане без искане от негова страна) – за всички топлофицирани сгради ли, само за новите ли или само за тези, които са с хоризонтални щрангове”.

Междувременно омбудсманът напомня становището си, че не е справедливо човек, който се е отказал от парно заради бедност и мръзне, да плаща съвсем не малка сума за това, че сградата, в която живее, е топлофицирана и да поема загубите на топлина наравно с тези, които ползват парно. Принуден е да плаща за услуга, която не желае и реално не получава.

Друг проблем, анализиран в доклада, който предизвика сериозни въпроси в областта на защитата на правата на потребителите на финансови услуги, е поставянето под специален надзор от БНБ на КТБ АД и „Креди Агрикол България” ЕАД. Омбудсманът пише: „Категоричното ми становище по отношение на поставянето под специален надзор от БНБ на двете банки е, че бе изгубено ценно време. В обществото остана впечатлението, че за пореден път компетентните институции бездействат или не действат адекватно, като предоставят противоречива, необмислена и неясна информация на гражданите”. Той дава един пример, с който илюстрира какъв е резултатът от циничното отношение – като на богоизбран към простосмъртен, от страна на институциите към проблемите на хората. Сред различните жалби от вложители в КТБ има случай, при който средствата от депозита са необходими за заплащане на таксата за образованието на детето на жалбоподателка, което учи в чужбина. След няколко месеца гражданката информира омбудсмана, че единствената помощ, която е получила в тази ситуация, е дошла от страна на Германия – на дъщеря ? е отпуснат студентски заем с дълъг гратисен период и лихва 0.2 %. В писмото си до Константин Пенчев жалбоподателката твърди, че детето ? няма да се върне в България и го пита как тя самата може да се откаже от българското си гражданство, защото след като тази държава ограбва спестяванията ? и възпрепятства образованието на детето ?, тя не желае да е български гражданин.

В доклада място е отделено и на проблемите на хората, ползващи финансови услуги, като и на тези, които са засегнати от методите на фирми за събиране на вземания. Омбудсманът препоръчва да бъде създаден единен регистър на колекторските фирми и да се регламентира законово дейността им. Той настоява всички компетентни органи да използват правомощия си, за да защитават правата на гражданите и да гарантират прилагането на законовите изисквания при прехвърлянето на вземания.

Константин Пенчев напомня в документа и за все още несправедливото определяне на таксата за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”.

Пълният текст на доклада е публикуван в страницата на институцията на омбудсмана (http://www.ombudsman.bg/reports/).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *