На кормилото на света няма никой

worldС понятието  «Г-нула“ се описва такъв период, в който нито една страна или съюз не може да поеме необходимото глобално лидерство и отговорност за реалистично решение на световните проблеми.

Този термин се използва за първи път от американския политолог, участващ в анализа на глобалните политически рискове, Иън Бремър през 2011 година. G7, G8 и G20 губят своята власт, контролиращите глобалната икономика развити страни са затънали във вътрешни проблеми, заплахата от ядрени оръжия, постепенно се увеличава, глобалното затопляне се приближава към необратима точка, финансовите институции на практика са парализирани,  светът е обхванат от кибератаки, политическо и социално насилие, продоволствената криза може да се разрази всеки момент. За тази епоха разказва Бремер.

А Именно за съвременния свят … За нестабилен, несигурен свят, в който по всяко време и на всяко място избухва криза, хората умират, стопяват се природните ресурси.

На първо място, Бремър търси отговор на въпроса: „Може ли след Г-0 да  се появи по-благоприятен за всички порядък или ние ще продължим по известните досега пътища?“


Г-0

Светът страда от ефектите на „какофонията“ на конкуриращи се страни, а в действителност „зад волана на колата няма никой“ – казва Бремер.

В допълнение към G7, G8 и G20,   концепцията за «G-Zero“ е алтернатива на G2 (вероятно партньорство между САЩ и Китай) и G3 (търговски интереси в условията на свободен пазар на САЩ, Европа, Япония). Всички, които разглеждат  Г-0 като сегашния световен ред, предполагат, че Г-7 е станала нефункционална, а  Г-12  – полифонична. Те не вярват в способността на Китай да поеме отговорността на лидер и критикуват САЩ, Европа, Япония, за прекомерно концентриране върху вътрешните си проблеми.

Днес едва ли може да се твърди, че от момента на  първата употреба на понятието Г-0  има някакви значителни промени. Докато ЕС се опитва да намери смисъла за подема на десните партии в последните избори, Близкия изток отново се превърна в алено езеро. Докато Русия поставя  предизвикателства пред  Европа в сектора на природния газ, Китай и Индия, макар и с не със същата, както и преди, скорост  продължават да вървят напред. Проблеми като глобалното затопляне, продоволствена криза, насилие, кибератаки, все още нямат решение.

Смъртта на журналиста

Като се вземе предвид периода, в който живеем днес, ние не можем да пренебрегнем детективската новела „Смъртта на журналиста“.  Червената нишка в нея е идеята, че информацията е „опасно оръжие“, способна да убива, ако се употреби неправилно. Авторът – Eлчин Пйразлар, е  успешен журналист, който е живял в продължение на много години в чужбина. Тайната на успеха му – това със сигурност е пълното отдаване на професията.

Героят на книгата му – журналистът Селин Уйгар – притежава  същата професионална страст. Историята се базира на политически заговор, чиито пътища водят до вътрешна борба за власт в Америка, и смъртта на турски журналист, който се опитва да разкрие заговора.

С цената на живота си репортерът на турския вестник във Вашингтон Селин Уйгар се стреми да разкрие това  престъпление  и при разследването разбира за  много  политически игри в САЩ. Героят вижда, че „Вашингтон е едно село, където всички тайно или открито  ядат хляб от една фурна, но единственият му продукт е само политика“.

Както и Бремър, Пойразлар представя образ на свят, където няма място за спокойствие и стабилност; политика, търговия, медии неразривно са се смесили, и никой не поема отговорност, за която се изисква лидерство.

Това е в известен смисъл е и нашият свят …

http://www.dunya.com/dunyanin-direksiyonunda-kimse-yok-156318yy.htm

Превод АНАЛИЗАТОР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *