10 сериозни причини да вярваме, че наистина живеем в Матрицата – II

1Продължение. 6. Паралелните вселени

Теорията за паралелните вселени гласи, че има безкрайно много реалности с всевъзможни варианти на развитие на събитията – нещо като огромна къща с голям брой помещения, където може да се случи всичко.

Писателят Хорхе Луис Борхес  сравнява паралелните светове с библиотека, в която се съхраняват книги на различни езици и с коренно различни истории. Съществуването на паралелни светове може отново да бъдат обяснено с факта, че някой е създал няколко модела с различен набор от променливи, за да изчисли всички варианти на сценарии, по които могат да се развиват събитията.

7. Парадоксът на Ферми

Ако нашата планета е една от многото, където може да се зароди живот, естествено е да се предположи, че цивилизациите от други галактики, рано или късно трябва да предприемат опити за овладяването на космическото пространство, като ние  сме го направили, но човечеството все още не е успяло да открие следи във Вселената на други разумни същества.

Кратката формулировка на този парадокс, предложен от физика Енрико Ферми се крие в две думи: Къде са всички? Парадоксът на Ферми напълно се вписва в теорията за виртуалността на нашия свят. Връщайки се към антропния принцип, може да се обобщи: липсата на следи от дейност на други цивилизации, които по идея трябва да присъстват във Вселената, се дължи на факта, че моделът на този свят е предназначен изключително за човечеството.

8. Бог е програмист

Същността на повечето религии се свежда до това, че всичко наоколо е създало някакво висше същество, което никак не противоречи на концепцията за Вселената, като една глобална програма, само че вместо белобрад строг старец, както обикновено се представя Автора на този свят, той може да е програмист, застанал зад клавиатурата.

Един от основните въпроси, възникващи при това е :  защо Божественият Програмист е закодирал у нас стремежа да се предположи съществуването му? Едно от двете: или той наистина иска ние да узнаем за него, или това се е случило по невнимание, и хората не трябва да се досещат за устройството на света, но по някакъв интуитивен начин усещат истинското състояние на нещата.

По този начин събитията, описани, например в Писанията, може да се окажат истина, и Бог наистина е създал света за седем дни, но не чрез своята Божествена сила, а с помощта на компютър.

9. Вселената не е безкрайна

Вселената е невероятно обширна, но тя все пак има някаква граница, и със сигурност всеки един от нас се е чудил – какво се намира зад нея? Да речем, че теорията за виртуалността на нашия свят е вярна – в такъв случай, попадайки отвъд него, в една „истинска“ реалност, ние ще можем да видим компютъра, зад който седи разумно свръхсъщество.

Въпреки това, в действителност всичко може да бъде още по-сложно, и „истинската“ реалност може да се окаже също изкуствено създаден модел. Това предположение представи философът от Оксфорд Ник Бостром, според който има няколко нива на реалността, и с течение на времето броят им може да варира.

За съжаление, едва ли някой ще успее да изучи всички модели, които се съдържат един в друг (подобно на матрьошки) и да стигне до нивото на истинския свят, така че ни остава само да гадаем за неговите свойства. А ако първоначалната реалност също така, както и нашата, е крайна, какво в  такъв случай се намира извън нейните рамки?

10. Ние познаваме само малка част от околния свят

Разбира се, на хората им е трудно да си представят, че вселената може да съществува в един или няколко мощни суперкомпютри – ние вярваме, че тя е твърде голяма и сложно устроена, но, вероятно, създателите на модела на света  не са искали чак толкова детайлно да моделират цялата обкръжаваща ни действителност.

Спомнете си си компютърна игра Grand Theft Auto – в нея има няколко ключови герои, които са свързани със сюжетната линия, както и множество второстепенни подобни един на друг «клонинги», които са нужни само за антураж.

Точно така е устроен и вашия живот: вие поддържате контакти с малък кръг приятели и близки и нямате представа за милиони други хора по целия свят, така че  увереността в това, че те могат да мислят и да влияят  на сюжета за развитие на света, с нищо не е подкрепен.
Многото галактики, за които се предполага, че съществуват във вселената – не са нещо повече от  огромни декори, с помощта на които създателите на играта ни убеждават в „реалността“ на случващото се.

Може би дори играта е  стартирала съвсем наскоро, и за да се създаде илюзията за изживените години, разработчиците са вложили в съзнанието на героите, т.е. на нас, различни спомени.

Компютърът, на който се генерира нашия свят, генерира само онази част, която е необходима в този момент – по този начин се спестява  изчислителна мощност, която поддържа функционирането на модела.

 

Първа част: 10 сериозни причини да вярваме, че наистина живеем в Матрицата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *