35години след като Китай изостави комунизма и премина към модела на държавен капитализъм, в икономическия двигател на Азия свърши горивото.
Китайската икономика в момента е в трудна ситуация, поради наличието на голям и неефективен публичен сектор и увеличаващ се държавен дълг. Държавата достигна максимално възможното ниво на износа, а сега екологичната катастрофа и безумното социално неравенство, заплашват да унищожат историята на икономическия успех.
В продължение на три десетилетия икономическият растеж на Китай е повече от 10% годишно. В резултат на това стотици милиони китайци се избавиха от бедността. В същото време делът на китайската икономика в световната се увеличи от 2% през 1980 г. до 15% през 2013 година.
Днес, обаче, растежът се забави, и експерти казват, че е необходима реформа, която може да продължи 10 години.
Китайският президент Си Цзинпин миналата седмица проведе среща с върхушката на икономическото управление на страната. Целта на конференцията бе да „се променят основните принципи на китайската икономика“.
Днес , китайската икономика се държи със заеми от спестовни фондове, работещи при много ниска лихва под строгия контрол на правителството, както и чрез разпределение на тези заеми за големите държавни компании – практически без никакъв контрол от страна на държавата. В допълнение към това, изкуствено се поддържа нисък курс на държавната валута и се субсидира енергията. Правителството също така инвестира мащабно в инфраструктура, пренебрегвайки екологичната цена за такива програми.
Основният проблем в Китай, според западни експерти, е нарастващата зависимост на икономическия растеж от кредити. Така Китай може да се окаже в ситуация, в която в продължение на повече от десетилетие бе Япония, която изплащаше кредити с кредити, и затъна в образувалото се инвестиционно блатото.
През април Fitch понижи рейтинга на китайската валута. Миналия месец агенцията също така предупреди , че икономическият модел, базиран на масивни инвестиции, няма да продължи дълго.
Китайското ръководство признава, че настоящият икономически модел е изчерпан и е необходимо да се търсят други пътища за развитие – и те, вероятно, ще навредят на рентабилността на държавните предприятия. Партийните чиновници са осъзнали този проблем преди много време, но статуквото е от полза за партийния елит , който контролира държавните предприятия, и ще се реши ли сегашното правителство да накърни техните привилегии, остава открит въпрос.
