Никълъс Бойл, професор в Кеймбридж, публикува есето „2014: как да преживеем новата световна криза “ (2014 – How to Survive the Next World Crisis). Той показва как 2014 г. може да се окаже определящ фактор този век.
– В новата си книга вие казвате, че през 2014 г. – или около нея – ще настъпи катастрофично „Голямо събитие “ и че то ще бъде в състояние да промени хода на историята . Защо 2014 г. ?
– Моето мислене се основава главно на нумерологичен анализ – като се вземе предвид и това, че има и малко фантазия … Въпреки това, когато внимателно се изучава всеки от последните пет века, може да се забележи, че някъде в средата на второто десетилетие винаги се случва някое определящо събитие . Спомнете си , например, 1815 г., Ватерлоо и Виенския конгрес . И, разбира се, 1914-18 гг.
Така че следващият въпрос е: ще стане ли 2014 – или около нея – новата 1815 г., откривайки века на мирната глобализацията и икономическото развитие? Или, напротив , тази година ще ни доведе до нова катастрофа, подобно на катастрофата през 1914 г., която ще открие ерата на войната и национализма, които ни пречат да отговорим на огромното предизвикателство за опазването на околната среда ?
Това не са само вибрации, и не са обичайните спекулации. Това, което срамежливо наричат „световна финансова криза“, в действителност е началото на световна политическа криза.
– Какво трябва да се направи, за да се предотврати?
– Именно в средата на това десетилетие, САЩ ще трябва да отстоява своята позиция с оглед на нарастващото влияние на азиатските страни. В крайна сметка, всичко ще зависи от начина, по който американците ще реагират на относителното намаляване на тяхното икономическо влияние.
Ще се съгласят ли да споделят с другите държави в света ресурси и собствените си стандарти на живот? През 1914 г. американците и европейците бяха ужасно наказани за неспособността си за създаването на глобална политическа структура, която да е в състояние да следи промените в глобалното икономическо състояние. Отново ли ще бъде наказана неспособността за съгласие през 2014 г. ?
Или ще бъде възможно да се изгради нов международен политически ред, без да се разрушава всичко „до основи“?
– Една от вашите тези е, че никоя нация не може да бъде независима в един свят, където американците имат хипертрофирано влияние. Не преувеличавате ли?
– Не мисля. Днес най-важните структури, които определят живота ни, управляват международната сфера: търговия , финанси, информация, дори работата.
Днес е по- удобно да се управляват всички процеси с посредничеството на държавата, защото е средно звено между индивидиума, произвеждащ и потребяващ, и глобалния пазар. Държавите считат, че те определят нашата идентичност, но в действителност тя все повече се управлява от глобалния икономически ред.
Така че ние не трябва да се затваряме в себе си и по този начин да направим сами грешката, тоест да мислим, че акцентирайки върху националната ни идентичност , ние ще възстановим истинската си съдба. Вместо това трябва да се съсредоточим върху реалното състояние на международните отношения, а в действителност, това състояние – е имперско.
Заслугата на кредитната криза, започнала през 2007 г. най-малкото показа колко взаимозависими са икономическите гиганти на 21 век. Китай, Индия, Бразилия и Русия влязоха в световната икономика, и ще дойде ден , когато половината от световното население, съставяйки значителна част от пазара, ще се ръководи от един орган на имперската сила на властта – САЩ.
Единственият мирен начин, който ще позовли да се избегне новата 1914 г., е да се разшири тази идея за „Пакс Американа“, при условие, че се измени възприемането на Америка в света и възприемането на Америка за самата себе си.
-В какво трябва да се изразят тези промени?
– Повечето страни превръщат миналото си в мит, но митът, създаден от САЩ, създава проблеми за целия свят, защото той се постулира върху богоизбраността на американците.
Следователно събитието, което ще определи хода на историята в следващия век, ще се заключава в решението на американците, пред лицето на световната криза, да запазят вярата си в своята „специална съдба“ или да я изоставят. В момента положението остава двусмислено.
Тази несигурност се отразява на съзнанието на не- американците: дали искат САЩ да е лидерът на глобалната икономическа интеграция или останалите нации да ги отхвърлят?
– Вие, от друга страна, предлагате създаването на глобална система на управление.
– Да . Но аз не говоря за изграждането на световна държава. Аз подкрепям развитието и създаването на връзки между вече съществуващите глобални институции. Мисля, че това ще бъде най-добрият отговор .
Доколкото например, екологично предизвикателство е глобално по дефиниция, и политическото решение трябва да бъде глобално. Такава цел, постигането на политическа глобализация, не е утопия .
Глобалното гражданско общество вече е предвестник на бъдещия глобален политически ред, първият наднационален инструмент, който може да стане реформираният МВФ. Не забравяйте, че глобалното гражданско общество се състои не само от банкери.
Каквото и да са институциите, в които то намира своето изражение, повече от всичко, което трябва да бъде чуто на прага на едно голямо събитие през 2014 г., това е да се чуе гласът на човешката съвест.
Тя трябва да определи своите ценности и списъка на общите блага. Защото те принадлежат на цялото човечество , и само глобално управление ще бъде в състояние да ги защити .
Clara Bamberger
«Le Nouvel Observateur», Франция
