Изследванията на Абдусаматов потвърждават, че потокът на слънчевата енергия е подложен на циклични промени: върховете и спадовете се повтарят приблизително на интервали от двеста години. Има и 11-годишни слънчеви цикли, свързани с честотата на появата на слънчевите петна, активността им и продължителност на съществуване. Такива комбинации сами по себе си са причина за цикличните промени в климата на нашата планета, които са усложнени от сложната структура на Земята, покрита с вода (океани), и атмосферата. Нека се опитаме да опишем тези явления.
Първият фактор, който трябва да се вземе под внимание – е енергийния баланс на Земята. Земята поглъща слънчевата енергия и се нагрява, докато в същото време самата тя излъчва топлина в космоса. В противен случай тя би се подгрявала без ограничения. Следователно има баланс между енергията, която Земята поглъща от слънцето и топлинната енергия, излъчвана от нея, който в идеалния случай трябва да бъде нула. В действителност, този баланс се нарушава от различни фактори.
Първият фактор – това е топлинната инерция на Земята, в резултат главно на океаните, които поглъщат и съхраняват слънчевата енергия. По време на 200-годишния цикъл, когато е налице увеличение на потока на слънчева енергия, топлинната енергия, освободена от Земята в Космоса, е по-малко от енергията, която се поглъща от нея.
Поради това част от излишната топлина се поглъща от океаните. След края на 200-годишния цикъл слънчевата радиация намалява, но това не веднага непосредствено се отразява в намаляване на температурата на Земята, което се дължи на количеството топлина, натрупано от океаните. На първо място се забавя растежа на температурата на Земята, а след достигане на максимума, тя започва да намалява постепенно.
Следователно, в този цикъл максималната температура на Земята се достига с 20-годишно забавяне в сравнение с максималната слънчевата радиация. Започва нова фаза, когато потокът на слънчевата енергия, поглъщан от Земята, стане по-нисък от топлинната енергия, излъчвана от Земята в Космоса, което води до недостиг на топлина.
Така, в сравнение с идеалната ситуация на равновесие между погълнатата и излъчваната енергия, на Земята се сменят цикли на излишък и недостиг на енергия, което се изразява в периодични климатични охлаждания и затопляния.
Абдусаматов казва: „входящият и изходящият поток на топлинна енергия на Земята не са балансирани, което се отразява на климата … Дългосрочните корелации позволяват надеждно да се изчисли както излишъкът на акумулираната енергия, така и дефицитът в енергийния баланс на Земята и предварително с голяма точност да се предскажат бъдещи климатични промени.
От 90-те години се наблюадава намаляване на потока на слънчевата енергия и енергията, поглъщана от Земята. В бъдеще на планетата ще има отрицателен енергиен баланс, защото Слънцето е влязло в приблизително 200-годишния цикъл на снижение на своята активност, което съвпада с 11-годишния цикъл, свързан със слънчевите петна.
Това ще доведе до намаляване на температура и началото на малък ледников период, като се започне може би от 2014 г. „
(“LSBlog”, Италия)
http://www.lsblog.it/index.php/scienza-e-tecnica/clima/307-questo-secolo-sara-glaciale-lo-afferma-lo-scioanziato-russo-h-abdussamatov
Следва.
Руският учен Абдусаматов: през този век ще започне новият ледников период