12 мита на капитализма

    Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан: финансовите акули не искат да губят от печалбите си, а  основната тежест на дълговете се прехвърля на пенсионерите и бедните. В Стария свят броди призракът на „Европейската пролет“ и противниците на капитализма обясняват  на хората как се унищожава живота им –  статия на португалски икономист Guilherme Alves Coelho.

    Добре известният израз, че всеки народ има такова правителство, което заслужава – не е толкова верен. Хората могат да бъдат измамени и главите им размътени с агресивна пропаганда, формираща модели на мислене, а след това лесно да бъдат манипулирани. Лъжите и манипулациите  днес са във вида на оръжия за масово унищожение и потискане на хората и са толкова ефективни, колкото и традиционните методи за водене на война. В много случаи, те се допълват взаимно. И двата метода се използват за постигане на победа на изборите и унищожаване на непокорните държави.

    Има много начини за обработка на общественото мнение, в които идеологията на капитализма е била приземена и сведена до митове. Това е комплекс от фалшиви истини, които повтаряни милиони пъти в продължение на много поколения са се превърнали в неоспорима истина. Те са предназначени да представят капитализма като надежден  и заслужаващ подкрепата и доверието на масите. Тези митове се разпространяват и пропагандират с медийни инструменти, образователни институции, семейни традиции, от представители на църкви и др. Ето и най-разпространените митове.

    Мит 1. При капитализма всеки може да стане богат,  ако работи много и добре.

    Капиталистическата система автоматично ще обезпечи на човека богатство, ако той работи добре. У работника несъзнателно се формира илюзорна надежда, но ако тя не се реализира,  след това той трябва да обвинява само себе си. В действителност, в условията на капитализма, вероятността за успех, без значение колко много може да сте работили, е като лотария. Състоянията, с редки изключения, не се създават с усилена работа, а са в резултат на измами и липса на разкаяние у онези, които имат  по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от усилена работа, която, заедно с малко късмет и добра доза вяра,  зависи само от способността за предприемачество и конкурентоспособност на всеки. Този мит  образува около себе  си система, на която се опира. За това работи и религията, особено протестантската.

    Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички

    Натрупаното богатство в ръцете на малцинството, рано или късно ще се преразпредели  между всички. Целта е да се даде възможност на работодателя да натрупа състояние, без да му се задават въпроси как го е направил. При това се поддържа надеждата, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за своята работа и отдаденост. В действителност още Маркс прави извода, че крайната цел на капитализма не е разпределението на богатството, а  неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богатите и бедните в последните десетилетия, особено след установяването на върховенството на неолиберализма, доказа точно обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социалните грижи“ в следвоенния период, и е работил върху основната задача – унищожаването на социалистическите страни.

    Мит 3. Всички сме в една лодка

    В капиталистическото общество няма класи, така че отговорността за провалите и кризите също пада върху  всички, и следователно всички трябва да  плащат. Целта е да се създаде комплекс за вина у  работниците, което позволява на капиталистите да  увеличават  приходите си, а  разходите да прехвърлят на народа. В действителност, отговорността е изцяло на елита, състоящ се от милиардери, който подкрепя властите и се винаги се радва на големи  привилегии в данъчното облагане, търгове, финансови спекулации, офшорни зони, шуро-баджанащина и т.н. Този мит се налага от елитите за да избегнат отговорността за тежкото положение на народа и да се вмени на него задължението да плати за грешките.

    Мит 4. Капитализмът – това е свобода

    Истинската свобода може да се постигне в условията на капитализма, с помощта на така наречената „пазарна саморегулация.“ Целта е да се направи нещо като религия от капитализма, където е всичко се приема само на доверие, и да се лишат хората от правото на участие при вземането на макроикономически решения. Наистина, неограничена свобода при вземането на решения – това е пълна свобода, но тя е дадена само на един тесен кръг от силните в света, а не на хората, дори и не и на структурите на властта. По време на срещите на върха, на форуми, в тесен кръг зад затворени врати, ръководителите на големите компании, банки и мултинационални корпорации  вземат важни финансови и икономически решения в  стратегически и средносрочен план. Пазарът   по този начин не се саморегулира, той е манипулиран. Този мит е бил използван за оправдаване, например, намесата във вътрешните работи на не-капиталистическите страни, като се основава на твърдението, че те нямат свобода, а  има правила.

    Мит 5. Капитализмът – това е демокрация

    Само при капитализма има демокрация. Този мит, който плавно следва от предишния, е създаден, за да се предотврати обсъждането на други модели на социална организация. Твърди се, че всички те  са диктатури. Става дума за присвояването на  капитализма на такива понятия като свобода и демокрация, като по този начин се изкривява  тяхното значение. В действителност, обществото е разделено на класи, а богатите, които са свръхмалцинство, доминират над всички останали. Тази  капиталистическа „демокрация“ не е нищо друго, освен прикрита диктатура, а „демократичните  реформи“ са обратния процес за постигане на напредък. Подобно на предишния, този мит също така служи като извинение да се критикуват и атакуват не-капиталистическите страни.

    Мит 6. Избори – синоним на демокрацията

    Изборите са синоним на демокрацията, която, всъщност, така  се ограничава. Целта е да се клеветят и демонизират и за да се предотвратява  обсъждането на други политически и избирателни системи, в които лидерите  се определят от различни от буржоазните,  избори, например, в зависимост от възрастта, опита, популярността на кандидатите. В действителност, тази  капиталистическа система манипулира и подкупва , гласът е условен термин, а изборите – само формален акт. Този прост факт, че винаги изборите  печели представител на буржоазното малцинство,  демонстрира тяхната непредставителност. Митът, че там, където има  буржоазни избори, има  демокрация, е един от най-вкоренените , приемани за даденост, дори в някои леви партии и сили.

    Guilherme Alves Coelho
    Odiаrio – Portugal

    Следва.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *