Мит 7. Редуването на власт на партиите е наличие на алтернатива
Буржоазните партии, които периодично се заместват във властта имат алтернативни платформи. Целта е да се увековечи капиталистическата система в рамките на управляващата класа, да се захранва мита, че демокрацията се свежда до избори. В действителност е очевидно, че системата на двупартийно или многопартийно парламентарно устройство – това е еднопартийна система. Това са две или повече фракции в една политическа сила, те се сменят една след другa, симулирайки партии с алтернативна политика. Хората винаги ще изберат агент на системата, защото са убедени, че това не е така. Митът, че буржоазните партии имат различни платформи и дори са опозиционни, е един от най-най-важните, той постоянно се обсъжда, за да може капиталистическата система да работи.
Мит 8. Избраният политик представлява гражданите и следователно може да вземе решение вместо тях
Политикът след изборите вече е с правомощия, дадени му хората, и управлява както си иска. Целта на този мит е да се захранват хората с празни обещания и да се скрият реалните мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният не изпълнява това, което е обещал, или, още по-лошо, започва да прилага недекларирани мерки, често противоречащи на декларираните и дори неКонституционни. Често такива политици, избрани с активно малцинство, в средата на мандата си достигат минимална популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до промяна на политиката по конституционен път, напротив, води до дегенерация на капиталистическата демокрация в реална или прикрита диктатура. Системната практика за фалшифициране на демокрацията при капитализма, е една от причините за нарастването на броя на тези, които не гласуват.
Мит 9. Няма алтернатива на капитализма
Капитализмът не е съвършен, но това е единствената възможност за икономическа и политическа система, и следователно най-подходящата. Целта е да се избегне изучaването и публичност на всички други системи и методи, включително силовите, за отстраняване на конкуренцията. Всъщност, има и други политически и икономически системи, както и най-известната – научния социализъм. Дори в рамките на капитализма, има варианти на южноамерикански „демократичен социализъм“ или европейски „социалистически капитализъм.“ Този мит е предназначена да плаши хората, за да се предотврати обсъждането на алтернативи на капитализма и да се гарантира единодушие.
Мит 10. Икономията генерира богатство
Икономическата криза се дължи на излишък от твърде много облаги за работещите. Ако те се отстранят, това ще спести разходи на държавата и страната ще стане богата. Целта – да се прехвърлят на публичния сектор, в това число и на пенсионерите, отговорностите за изплащането на дълговете на капиталистите. Да се заставят хората да приемат бедността с аргумента, че това е само временно. Той е предназначен също така да улесни и приватизацията на публичния сектор. Хората се убеждават, че се икономисва за „спасение“, без да се споменава, че това се постига с приватизацията на най-печелившите сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до намаляване на държавните приходи и до намаляване на обезщетения, пенсии и облекчения.
Мит 11. Колкото по-малко държава, толкова по-добре
Частният сектор управлява по-добре от обществения. Целта е да „подслади хапчето“ за икономии, за да се улесни приватизацията на активи и услуги. Това допълва предходния мит. В действителност, като правило, ситуацията след приватизацията винаги е по-лоша за работниците заради повишения натиск върху данъкоплатеца, а обезщетения и пенсии се намаляват. От капиталистическа гледна точка управлението на публичния сектор е просто възможност за бизнес. Капитализмът няма нищо общо със социалната справедливост. Този мит е един от най-„идеологическите“ митовете на нео-либералния капитализъм. Страната трябва да се управлява от частния бизнес, а правителството само да го подкрепя.
Мит 12. Настоящата криза на капитализма е краткосрочна и ще бъде решена за доброто на хората
Настоящата финансова и икономическа криза е нормална циклична криза на капитализма, а не на системата, и няма да доведе до нейния крах. Целта, на първо място, е финансовият капитал, който се е превърнал в лихвар – да продължава да плячкосва държавата и използва хора. Това е и средство да остане на власт. Само че в действителност, и според Маркс, това което се случва днес, е системна криза на капиталистическата система, което означава растеж на противоречията между общественото производство и частното присвояване на печалбата, и е неразрешима. Някои капиталистически теоретици, включително „социалисти“ и социалдемократи твърдят, че капитализмът ще бъде в състояние да оцелее, ако се промени.
Те твърдят, че кризата се дължи на грешки на политици, алчни банкери и спекуланти, или на липса на идеи у лидерите и механизми за разрешаване на конфликти. Само че това, което виждаме днес – е постоянно влошаване на стандарта на живот на хората, без никаква надежда за подобрение. Капитализмът умира, но това ще бъде бавен процес с големи лишения за хората. Нашата задача е да допринесем за неговото отстраняване.
Guilherme Alves Coelho
Odiаrio – Portugal
