Обречени сме на високи цени на електроенергията заради безмозъчно инсталираните три пъти повече солари от тези, които трябваше да имаме през 2020 г. Ситуацията е такава, че е невъзможно едновременното удовлетворяване на претенциите на енергетиците по цялата верига, запазване рейтинга на политиците, предпазване на ДКЕВР от натиск, гарантиране на инвеститорите на желаната от тях „неприлична“ възвръщаемост и на потребителите – ниски цени.
Крехкият баланс на системата беше „взривен“ през първото полугодие на миналата година, когато се присъединиха екстремно количество нови мощности ВЕИ централи, предимно фотоволтаични, гарнирани с изявления на правителствени източници и на държавния регулатор за предстоящо драстично понижаване на преференциалните цени за изкупуване на тока.
Хаосът стана толкова голям, че в момента няма достоверен източник, който да каже колко в действителност са въведените в експлоатация електроцентрали на ВЕИ по години. Нито Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), нито държавният регулатор (ДКЕВР), нито Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) огласяват подробни данни. Или не разполагат с тях, или ги имат, но ги държат встрани от публичното внимание. За да не стане ясен на обществото размерът на катастрофата или на
далаверата от поредния инвестиционен балон
който гражданите ще трябва да плащат, при това години наред. За пръв път този вторник председателят на ДКЕВР Е. Харитонова обяви, че инсталираните соларни и вятърни мощности са стигнали общо 1700 МВт.
Според националния план за действие на МИЕТ капацитетът на ветрогенераторните паркове през 2020 г. трябва да достигне 1256 МВт, а на соларните – 303 МВт, за да изпълним тази част от заложената национална цел 16% от крайното енергийно потребление да е от енергия от възобновяеми източници.
Данни на европейската статистика (Wind power: European statistics, 2013), публикувани преди месец, сочат, че към края на 2012 г. в България има въведени в експлоатация 684 МВт ветрови паркове. Доклад на МИЕТ, публикуван 2011 г., обявява едва 26.6 МВт инсталирани фотоволтаични мощности за периода 2007-2010 г.
Мониторинг на регистъра на АУЕР, направен от ДУМА, установи въведени в експлоатация през 2011 г. още 137 МВт. Ако данните на ДКЕВР са достоверни, значи общата инсталирана мощност на фотоволтаичните паркове в България към края на 2012 г. е над 1000 МВт, т.е. три пъти повече от заложеното в националния план за 2020 г. (За сведение на онези, които вярват на ГЕРБ, Станишев остави системата с под 8 Мвт фотоволтаици). Така само за миналата година към електроенергийната система са включени над 800 МВт соларни централи. Планът е преизпълнен. За сметка на кого?
С Решение Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР обяви цени на електроенергията за регулирания пазар за едногодишен период напред с 13.6% по-високи от действащите към момента и въведе още една добавка към цената за пренос.
* * *
Всъщност освен за енергия за какво плаща още всеки потребител?
Първо. Цена за пренос
Енергията, произведена в електроцентралите, трябва да бъде пренесена през мрежите. Докато стигне потребителите, тя се трансформира от високо на средно и ниско напрежение. Това се случва в подстанциите и трансформаторите. При тези процеси част от нея се губи по законите на съпротивлението. Платената цената за пренос през електропреносната мрежа стига до НЕК, независимо че я пращаме на ЧЕЗ, ЕВН или Енерго-про.
Второ. Цена за достъп
Във всеки един момент, в който ни е необходима енергия и искаме да я ползваме, трябва да имаме възможност да я получим. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е гарант, че това ще се случи. Той е диспечер, балансира производството в страната и поддържа т.нар. студен резерв – мощности, които са в готовност за включване в случай на авария или други непредвидени събития. Цената за достъп, също като цената за пренос, независимо че се плаща на ЧЕЗ, ЕВН или Енерго-про, в крайна сметка се превежда от тях на ЕСО.
Трето. Добавки към цената за пренос
Те могат да се нарекат и ангажимент към политиките за опазване на околната среда и промените в климата, които страната е поела като член на ЕС. България е пренесла в законодателството си европейската директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВЕИ, като е въвела механизъм за преференциални цени, с които да я стимулира. Според този механизъм крайните снабдители ЧЕЗ, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Енерго-Про са задължени да изкупуват цялата енергия, произведена от ВЕИ централи, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Държавната НЕК пък е задължена да изкупува енергията от ВЕИ централи, присъединени към електропреносната мрежа. Като част от този механизъм всички ползватели на мрежата заплащат добавка към цената за електроенергията, наречена „зелена добавка“, въведена през 2009 г. Тя трябва да покрие допълнителните разходи, предизвикани от произведената енергия от ВЕИ, която няма пазарни предимства и е по-скъпа от конвенционалната.
Подобна на „зелената“ добавка е и тази за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от топлофикациите, т.нар. когенерации. За тях също ежегодно ДКЕВР определя преференциални цени с цел поощряване пестенето на първичен енергоресурс. Тази добавка е въведена през 2010 г.
Третата добавка към цената за пренос – „невъзстановяеми разходи“, се появи за пръв път миналата година заради старта от началото на 2013 г. на нова схема за търговия с въглеродни емисии. Когато ДКЕВР започва да калкулира към цените по дългосрочните договори на лигнитните централи „Ей и Ес – 3С Марица изток 1“ ЕООД и „Контур Глобал Марица изток 3“ ЕАД и разходите за разрешителни за емисии, техните цени стават по-високи от цената на енергийния микс и регулаторът ги „изнася“ в отделна добавка.
И трите добавки към цената за пренос – „зелена енергия“, „високоефективно комбинирано производство“ и „невъзстановяеми разходи“ се дължат от всички потребители, независимо от доставчика на електроенергия. Те се начисляват на база отчетено по електромер потребление и се превеждат на НЕК. Тези добавки се плащат и от търговците на енергия, което натоварва цената и прави износа неконкурентен.
* * *
Възникналите проблеми с балансирането на електроенергийната система в последния месец, породени от свитото потребление на битовите абонати и колабиралото промишлено производство, от една страна, и от друга – началото на активното генериране на ток от соларите, който задължително трябва да се изкупува 100%, принуди ЕСО да наложи ограничения на фотоволтаичните централи, ТЕЦ-овете и дори на АЕЦ, за да предпази системата от срив.
Оставям настрана глупостта, заявена от министър Асен Василев, че водните централи били направо безплатни и затова АЕЦ-а го ограничават, тях – не. И учениците знаят, че токът от атомната централа е несравнимо по-евтин от всички останали видове.
Енергията на „Козлодуй“ е в пъти по-евтина от тази на най-евтината ВЕЦ. Като намаляваш в микса евтиното и увеличаваш скъпото, какво става – увеличаваш цената.
Кого ли облажват този път?
Дърпането на одеялото към главата обаче обикновено оголва краката, образно казано, и поражда движения за възстановяване на баланса. Редуцирането на производството доведе до намаляване на добива на въглища в мините, което пък нагнети допълнително социално напрежение.
Призивите за премахване на трите добавки от цената за пренос при износ с идея да се търси пазар за електроенергията в съседни държави и отпушване на производството, не намериха поддръжка от ДКЕВР. Подобна „гимнастика“ е възможна, но са необходими законодателни промени, т.е. действащ парламент, казва ДКЕВР. Това обаче може да се направи и от министъра при извънредна ситуация, както иска БСП. Но при всички случаи спестеното сега ще трябва все едно да бъде платено от някого малко по-късно.
Дори да се конституира веднага след изборите, Народното събрание едва ли ще успее до 1 юли (когато влизат в сила новите цени на енергията) да гласува изменения в действащите норми. От друга страна, трябва да сме наясно, че отпадането на трите добавки от цената при износ ще трябва да се преразпредели върху потребителите в страната – битови и стопански, а това означава ново покачване на електричеството.
Държавният регулатор съобщи в началото на седмицата, че всички енергийни дружества вече са поискали ръст на признатите им разходи, което вещае нов скок на тока.
Скок ще има със сигурност
и поради причина, старателно премълчавана доскоро, но коментирана от енергийния експерт Иванка Диловска. Според нея в системата през последните години има натрупан дефицит, породен от това, че НЕК не получава достатъчно средства от „зелената добавка“, с които да покрие в пълен размер текущите разходи от производството на ВЕИ централи, присъединени на различни нива от мрежата.
Според решението на ДКЕВР от 28.06.2012 г. сумата, която трябва да бъде компенсирана вследствие на произведената електроенергия от ВЕИ, е 466 млн. лв. От тях 120 млн.лв. са предназначени за минали загуби на НЕК. Сега вече в края на едногодишния период от вземането на решението е видно, че реалната сума за компенсиране всъщност е много по-голяма – 765 млн. лв., което е около 1% от БВП на страната.
Паникьосан от инвазията на соларите, включени към електроенергийната система през лятото, държавният регулатор опита да сложи ред в хаоса, като на 14.09.2012 г. въведе цена за достъп за ВЕИ централи. Собствениците им продължават да протестират и до днес и атакуваха решението на ДКЕВР в съда. Тази спорна стъпка за съжаление не решава проблема, тъй като сумата, която евентуално ще се събере от всички ВЕИ централи в страната, няма да бъде повече от 200 млн.лв.
Според Диловска е време да се мисли за
втори финансов източник за насърчаване
на производството на възобновяема енергия, така че да не се плаща всичко през цените. Като такъв могат да служат приходите, които държавата получава от търговията с парникови емисии. Дискутират се и още два потенциални буфера по отношение на цените на електроенергията:
1) намаляване на разходите за „студения резерв“, плащани от ЕСО чрез въвеждане на конкурентни процедури между централите и
2) преразглеждане таксите за пренос на НЕК и достъп на ЕСО, които остават сред най-високите в Европа. Каквото и решение да вземе регулаторът, ясно е, че натрупаните дисбаланси още дълго ще тежат на системата, а ще ги плащат онези, които имат най-малка вина за тях – потребителите.
Ето на това ни обрече властта на ГЕРБ, като абсолютно безмозъчно даде разрешение да се инсталират безобразно голямо количество солари.
Светла Василева
