Икономистът от Масачузетския технологичен институт Daron Acemoglu анализира текущите политически, социални и икономически тенденции, за да ги екстраполира в бъдещето. Ученият смята, че днес можем да кажем с достатъчна степен на сигурност как ще изглежда светът след един век. Какво, според него, ни очаква в XXII век?
На земята практически ще спрат войните.
Acemoglu е забелязал, че през последните 60 години броят на въоръжените конфликти е започнал да намалява. Той предполага, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще. Във всеки случай, образованието, и дейността на международните организации ще си свършат работата. Така например, организации като ООН, ще бъдат в състояние ефективно да решават споровете между държавите. Ако войните не изчезнат напълно, техният брой след сто години драстично ще намалее.
Ще паднат ислямските режими.
Сега в страни като Египет, Сирия и Саудитска Арабия има тенденция на нарастване на протестите срещу намесата на ислямските правителства в делата на гражданите. Вероятно, тези процеси ще продължат, по-специално, жените и малцинствата ще водят още по-интензивна борба за правата си … Рано или късно това ще доведе до факта, че религиозните институции като инструмент за социален контрол ще отстъпят от своите позиции.
Демокрацията ще отстъпи място на авторитаризъм.
Демокрацията на пръв поглед е нещо хубаво, но твърде многото свободи, за съжаление, не насърчават икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт. Възможно е дори правата на хората в много страни да бъдат ограничени, а образец за управление ще бъде китайският авторитарен модел. Във всеки случай, той вече е доказал своята ефективност.
Световната икономика ще процъфтява.
Силен икономически растеж се очаква в Китай, ще се развиват и „изоставащите“ преди това страни, особено в Азия и Африка. Като цяло качеството на живот ще се подобри. Но в същото време за да се запази темпа на растеж на държавите с високи нива на потребление, особено в САЩ и европейските страни, ще бъде необходимо да се решат икономическите им проблеми.
Ще продължи измирането на средната класа.
От една страна, постиженията на научно-техническия прогрес ще бъдат от полза най-вече на богатите. От друга страна, работниците в производствата ще поискат по-високи заплати. Това неизбежно ще увеличи търсенето на евтина работна ръка. Което допълнително ще увеличи пропастта между богати и бедни. Така – докато средната класа се превърне в мит.
Нискоквалифицираните работници в много области ще бъдат заменени от роботите.
Това се отнася преди всичко за промишлеността и селското стопанство, където се използва ръчен труд. С развитието на технологиите броят на тези работни места ще бъде намален: хората ще се заменят от компютри и роботи. Дали това е добро или лошо? От една страна, това може да повиши нивото на безработицата, а от друга – ще позволи на останалите без работа да се преквалифицират и да получат по-високи длъжности.
Автомобилите ще са с автоматично управление.
Напредъкът не стои на едно място, и всички технически средства се усъвършенстват. Следователно има висока степен на вероятност, че превозните средства в бъдеще много ще се променят. Най-вероятно широко разпространение ще получат и летящите коли,заедно с автоматичните.
Увеличаване на замърсяването на природата.
Индустриализация в Китай ще доведе до увеличаване на емисиите на въглероден двуокис и неблагоприятни климатични промени. За са се избягнат негативните ефекти ще се наложи преминаване към „чиста“ енергия . А това е доста трудна задача, която изисква подходящи споразумения на международно равнище. А и пазарът на „чиста“ енергия е все още малък.
Ще се увеличава продължителността на живота, хората ще станат по-здрави.
Нивото на медицината ще продължи да расте, благодарение на появата на нови технологии, лекарства и ваксини. Това ще позволи ефективно лечение на много заболявания или дори предотвратяване на тяхното развитие. Затова всяко следващо поколение ще живее по-дълго, отколкото предишното. Като цяло, в бъдеще, ни чака и добро, и зло. Но все пак зависи от гледната точна …След сто години ще стане ясно дали прогнозата на Acemoglu се е сбъднала.
