Водещият икономист и изследовател Бранко Миланович от Световната банка скоро ще публикува в списание „Глобална политика“, първото си изчисление на глобалните доходи и неравенството в тях. Той е открил, че 8% от всички получаващи доходи, привличат 50% от общия доход на планетата.
Той казва: „Глобалното неравенство е много по-голямо, отколкото неравенството във всяка отделна страна“, защото силно изразеното неравенствата между страните се добавя към неравенството във всяка страна, а също така и защото повечето хора живеят в най-бедните страни, главно разположени на протежение от три хиляди мили (~ 4800 km) по екваториалния пояс, където е твърде горещо дори и без глобалното затопляне, което, както казват учените, ще затопли света още по-силно.
Например в списъка на СБ за „БВП на глава от населението“ за 2011 годишният доход варира от 231 $ за Демократична република Конго до 171 465 $ в Монако. На второ място, съответно, по бедност и богатство са екваториална Бурунди ($271) и европейската Люксембург ($114 232).
За сравнение, цифрата за САЩ е 48 112 щатски долара, и $ 5 445 за Китай. Тези няколко примера показват как варират в широки граници в различните страни доходите на населението, както и до каква степен горещият климат означава бедност.
Неравенството в богатството е винаги много повече от неравенството в доходите, и реалната оценка на световното разпределение на личното богатство е, както следва: приблизително 1% от най-богатите хора притежават около половината от цялото лично имущество в света.
Този 1% може да се счита за модерната аристокрация, тъй като тяхното икономическо въздействие е приблизително равно на влиянието на останалите 99% от населението на света.
Миланович заявява: “ Сред 1% от най-богати хора в света виждаме 12% от най-богатите хора в Америка … и от 3 до 6 процента от най-богатите британци, японци, германци и французи.
В този клуб в по-голямата част влизат „старите богати“, които предават натрупаното от тях състояние на децата си (без данък за много страни, в които няма данък наследство), и им помагат да създадат свой собствен бизнес – често след обучението им в най-престижните университети главно в САЩ, където децата се срещнат и се сприятеляват с други богаташи като тях.
Например на 22 април 2004 г. в Ню Йорк Таймс е публикувана статия, озаглавена „Когато богатите запълват университетите, нарастват опасенията за справедливостта.“
В статията се съобщава, че 55% от първокурсниците в 250 от най-известните колежи и университети в цялата страна са децата на хората от горните 25% в скалата за разпределение на доходите. Дори в свободно държавно учебно заведения, елитния Мичигански университет, тази година първокурсниците, чиито родители получават минимум 200 000 $ на година [горните 2% от американците от скалата на доходите], са повече от тези, чиито родители имат доходи под средните от 53 000 $ [по-ниските 50% от скалата на доходите].
Преразпределението на богатството в полза на повече хора, отколкото нищожните 1%, се появява основно в „развиващите се“ страни, като Китай.
Въпреки това голяма част от населението на света живее в страни от Централна и Южна Америка, Африка и т.н., където най-богатите семейства в огромното си мнозинство от случаите са същите като тази в предишното поколение. Те също са близо до екватора, членове са на „клуба“, но те са много по-малко.
Миланович заяви, че в света като цяло, „реалните доходи на най-богатия един процент през последните две десетилетия [1988-2008] са нараснали с повече от 60%, а в пет на сто от най-бедните, равнището на доходите не се е променило“ – безнадеждно бедните остават отчайващо бедни.
Може би там, където живеят, е твърде горещо…
http://rinf.com/alt-news/breaking-news/the-worlds-richest-8-earn-half-of-all-planetary-income/36927/
