В околоземна орбита се въртят толкова много „космически боклуци“, че е време за почистване, препоръчва El Pais. От началото на космическата ера са реализирани 5000 изстрелвания, напомня журналистката Alicia Rivera. Останкитe от устройства, които вече не се използват, са опасни за работещите сега спътници.
Експертите предупреждават, че е необходимо не само да се помисли как да се сведе до минимум появата на нови „космически боклуци“, но също така и да се измисли технология за активно почистване на околоземното пространство. „Една от идеите е устройство, което ще полети в космоса, ще се приближи до стар изключен спътник и ще му метне огромна мрежа, с помощта на която да бъде изтеглен на място за отпадъци“ – се казва в статията. Друг вариант е да се улавят отломки, като се използва нещо като харпун с куки.
Според експерти на ЕКА в орбита сега има около 170 милиона отломки с размери по-големи от един милиметър, включително 670 милиона – повече от 1 см и 29 млн. – повече от 10 см. При високи скорости и най-малките отломки могат да увредят жизненоважни части от космическите кораби. Когато се сблъскаха два спътника – американският комуникационен Iridium-33 и руският военен „Космос-2251“ – и двата се се разпаднаха, a броят на фрагментите от тях е над 2200.
Сблъсъкът на МКС с такъв фрагмент ще предизвика разхерметизирането и, което е смъртносна опасност за астронавтите.
„Боклукът е разпределен неравномерно – особено мръсно e на височина от 800-1000 км над повърхността на Земята“ – пише вестникът. Въпреки това експертите ни уверяват, че това потенциално ще улесни почистването.
Всъщност, вече има правила и препоръки: да се спре експлоатацията на спътниците, преди те да са надживели полезността си и са станали неуправляеми, да се преместят на т. нар. „орбитално гробище“, където няма да пречат на действащите спътници. Но, както се оказва, това не е достатъчно.
Има и правни затруднения: необходимо ли е да се получи разрешение от собственика, преди да се прибере неработещия сателит? И кой трябва да плаща за тези усилия?
