Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво

    Българите се плашат повече от финансовите си проблеми, отколкото от края на света, смятат антропологът от БАН доц. Валери Личев и социалният психолог Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

    Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието – там хората имат какво да изгубят и в материален, и в личен, и в професионален план, коментира за БТА доц. Валери Личев, завеждащ секция „Антропологически изследвания“ в ИИОЗ – БАН.

    Ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят на света – днес или утре, заключава той и констатира, че ако страхът от Апокалипсиса е основателен в обществата на изобилието, в обществата на нищетата той е нищожен.

    Всъщност българите не ги е еня за свършека на света, защото желаят да настъпи края на растящата безработица, битовата престъпност, корупцията, растящите цени на тока, горивата и почти всички стоки и т.н.

    Може би мечтаят за края на финансовия апокалипсис, допълва ученият. Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво, така че няма от какво повече да се страхуваме, смята Личев.

    В хаоса от протести – на учени срещу министъра на образованието и председателя на Фонда „Научни изследвания“, на пушачи срещу забраната за тютюнопушенето, и на непушачи срещу отмяната й, на пенсионерите срещу размера на пенсиите им, на майките за детските добавките, не забелязвам масова паника или изпадане в тревожност, отбелязва той.

    Според него обаче чуваемостта на всички равнища в обществото е разрушена в резултат на нравствен апокалипсис.

    Фактът, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества не говори за нарастване на рационалността му, твърди Личев. Според него човек може да бъде рационален само в общества, където няма дефицит на институционални регулативи. Когато обществените отношения са ясно регулирани, плановете и проектите не се провалят от непредвидени обстоятелства, посочва антролопологът.

    Той допълва, че ситуацията в България не е такава и неочакваните фактори изникват на всяка стъпка.

    Личев отбелязва, че на гръцки „апокалипсис“ означава „откровение“, а не край на света. Тълкуването на Апокалипсиса е част от православното богословие. Поради това всеки християнин трябва да се запознае с тълкуванията на Светите Отци на Църквата, за да превърне земния си живот в духовен подвиг.

    Иначе краят на човешката история е известен само на Бог и е недостъпен за всяко човешко познание, коментира ученият. Той припомня, че във виденията на Йоан не се съдържат само песимистични нотки, но и блага вест за снемането на всички проклятия, за новото небе и новата земя, където няма да има нито смърт, нито плач, нито болести.

    Антропологът обаче се връща към ситуацията у нас и твърди, че в България живеем в апокалиптични времена от началото на социализма и че апокалиптични му изглеждат и предизборните обещания на българските политици. Затова той се страхува най-вече от поредното политическо „откровение“ за предстоящите избори.

    За начина, по който българите ще посрещнат т.нар. край на света Личев има много вероятно предположение – 21 декември се пада в петък, известен и като „ден на майстора“, редица българи ще го посрещнат подобаващо – с ракия и салата, вероятно възползвайки се от възможността да се почерпят по някакъв повод.

    Пламен Димитров също смята, че българите се страхуват повече от икономическата ситуация, в която живеят, отколкото от края на света. По принцип хората намират отдушник в такива страхови преживявания, като например Апокалипсиса, за да управляват дълбокостоящия в тях ужас, че животът им не е това, което им се иска да бъде, смята той.
    Димитров пояснява, че с конкретните страхове и тревоги успяваме да заглушим големите въпроси на съществуването, с които всички живеем – има ли смисъл от това, което правят, измамени ли сме от живота, защото желанията ни не са се осъществили. Това не се отнася само за българите, а е характерно за всички хора по света и е използвано и от управленията, и от религиите, както личи от историята, посочи той.

    Страховете живеят не само у бедните, но и у богатите, особено ако те са направили голям компромис с живота си, смята психологът. Пламен Димитров допълва, че това е голямата цивилизационна невроза, в която сме потопени. Ако не ни е страх от края на света, ще ни е страх от извънземните, от птичия и свинския грип, от тероризма, посочва той.

    Според него това всъщност е страхът, че животът ни няма смисъл, но опредметяването му го прави по-поносим. В тази невротична цивилизационна ситуация хората се научават да приемат, че страданието може да се отмени чрез фантазии за него или даже да бъде избегнато с измислянето на успокоения, коментира психологът.

    Пламен Димитров отбелязва, че една такава фантазия е, че е възможно да си напълно щастлив, след като животът всъщност съдържа много страдание и болка. На това се базира и фактът, че живеем на кредит, че искаме да потребяваме, сякаш сме последните хора на земята и сме готови да изядем всички ресурси, коментира Пламен Димитров.

    Според него, ако хората осъзнават напълно как всъщност организират действията си, ще изпаднат в депресия. Но понякога кризите са нужни, за да ни върнат в реалността, смята Пламен Димитров.

    http://dnes.dir.bg/news/apokalipsis-kri-sveta-12659673

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *