Първи размисъл. Ние няма да говорим за проклятието на маите. Вестници, които все по-често цитират пророчествата на Касандра , всеки ден ни предсказва все по- мрачно бъдеще: излизане на океаните из бреговете, изчезването на сезоните и бърз фалит. Нещата стигнаха толкова далеч, че 10-годишният син на мои приятели, слушайки своите родители, които го информират редовно за съдбата на света, започна да плаче и попита „И сега какво – в моето бъдеще не се очаква нищо добро?“.
За да го успокоя аз бих могъл да цитирам многобройни и доста мрачни предсказания за бъдещето, чували се редовно в предишни епохи. Ето един откъс от писанията на Винсент от Бове (XIII в.):
„След смъртта на Антихриста … страшният съд ще бъде предшестван от много събития, които са написани в Евангелията … Първия ден ще се покачи морското ниво над планините и ще се въздигне като стена. На втория ден ще се оттегли, така че ще бъде трудно да се види. На третия ден морски чудовища ще излязат на повърхността на морето, а ревът им ще достигне небето. На четвъртия ден морето и цялата вода ще бъдат в огън. На петия ден трева и дървета ще са покрити с кървава роса. Шести – ще се разрушат сградите. В седмия – камъните ще се сблъскат един с друг. В осмия – земетресения по цял свят. В деветия повърхността ще стане гладка. В десетия хора ще излязат от пещерите и ще се скитат като луди, и ще са безмълвни. Единадесетият ден ще се изправят мъртвите. В дванайстия ще паднат звездите. Тринадесетия ще загинат всички оцелели, за да бъдат възкресени от мъртвите. Четиринадесетия небето и земята ще бъдат изгорени. В петнадесетия ще бъде ново небе и нова земя, и всички ще бъдат възкресени. „
Както можете да видите, тук имаме всички изменението на климата и вълните цунами, които все още ни заплашват.
Ще пропуснем шест века, с техните зловещи пророчества и ще цитираме Балзак, който пише през 1836 г.: „Съвременната индустрия, която се занимава с масово производство, разрушава творбите на старите майстори, чиито произведения носеха отпечатъка на личността на своя създател и са уникални. Днес ние имаме „продукти“, а не „творения“.
Сред „продуктите“, лишени от художествена стойност, както ги описва Балзак, ще назовем произведението на Леопарди , наречено «La Ginestra», написано през същата година, и втората версия на романа „Сгодените“ на Мандзони. След две години, Стендал пише: „Пармския манастир“, три години по-късно Шопен създава Соната в си бемол минор, опус 35, двадесет години по-късно Флобер публикува „Мадам Бовари“, а след трийсет години се появяват импресионистите, а след още четиридесет години ще бъде написан романа „Братя Карамазови „. Както виждате, бъдещето и тогава са рисували в една доста мрачна светлина.
Втори размисъл. Може би, ако се замислим, то по традиция очакването за края на света „mala tempora currunt“ е оправдано от факта, че всичко в света се обърна с главата надолу. Помислете, някога богатите живееха в центъра на Рим във великолепни дворци , бедните бяха сгушени в тъмните покрайнини, то днес сградите срещу Колизеума са в упадък, тоалетни се намират на терасите, те се продават на безценица. А корумпираните политици, представете си, сега живеят в някога бедния квартал Куартичоло (Quarticciolo).
Вчера бедните пътуваха с влак, и само богатите можеха да си позволят да пътуват със самолет. Днес самолетните билети са евтини (цената на най-евтините е приблизително равна на превоза на добитък по време на война), и са по-скъпи от билетите за влак. Влаковете от своя страна са все по-луксозни – с барове, и запазени само за членовете на управляващите класи.
Някога богатите мъже ходеха в Ричоне, в най-лошия случай в Римини, за да се потопят в морето, а на островите в Индийския океан живееше най-бедното население, и там бяха заточени престъпници. Днес на Малдивите стъпват само високопоставените политици , а в Римини се тълпят само руски мужици, които току-що са освободени от крепостничеството.
Така че, къде ще стигнем?
http://espresso.repubblica.it/dettaglio/dove-andremo-a-finire/2173310
