30 думи: Г-н Даракчиев, какво се промени в политическата класа от протеста през 1991 г. досега?
Пламен Даракчиев: За политическа класа можем да говорим след този протест. Причина е, че комунистите наложиха силово политическата система, а опозицията тихомълком призна новите правила. И повече не ги ги оспори. Дори през 1997-2011 г. когато ОДС имаше внушително мнозинство в парламента.
Къде изчезна синята идея и кой я постави в реанимацията?
Синята идея бе най-общо идея за свободни граждани, за правова държава и за завръщане на Бълария в свободния свят. Тя не беше дясна или лява, както нямаше тези бележки и антокомунистическата коалиция от началото на 90-те. Тази идея влезе в противоречие с вече установеното статукво. Опитите да бъде реанимирано някакво дясно са обречени по дефиниция. В природата на дясното е да защитава установените правила. В момента, доколкото го има, то се гъне между защитата на статуквото и квалификацията „фасадна демокрация“
Има ли в момента в България партия, която да извади страната от лапите на олигархията ?
В момента няма такава партия. Може би известна заявка за разграничение от статуквото и за връщане към първочалната идея дава България на гражданите. Но предстои да видим най-важното – нейната платформа. Тогава вече може да има верен отговор на въпроса Ви.
На кои медии у нас може да се вярва ?
Във всеки случай не на печатните. По скоро на „ъндърграунда“ в интернет пространството, където полека-лека набират скорост нови медии. За да вярваме на определени медии, първо трябва да вярваме на техните издатели и да знаем техните убеждения. Другият критерий е те да се вписали в параметрите на така наречената информационна преса. Не виждам такива медии в момента в България. Издателската линия на повечето от тях се определя, както казва Славка Бозукова, с тяхно оцеляване. А оцеляването на свой ред – с властта и понякога и с престъпния свят. Което е едно и също.
