В. Громков: След Софи на Евровизия трябва Азис да е образователен министър

    Г-н Громков, вие сте слушали милиони гласове на изпълнители. Какво беше представянето на Софи Маринова на Евровизия? (опитайте да се абстрахирате от ненавистта си към чалгата и да я анализирате като глас, постановка, текст и мелодия)?

    Песента на Софка беше абсолютен буламач. Досаден техно ритъм, какъвто правеха в Германия в средата на 90-те, напудрен с английско заглавие и инфантилен текст с любовни послания. Идея за някакво хитреене и зарибяване на цяла Европа с елементарни фрази на различни езици. Постановка нямаше. Стилистите – да се застрелят на момента. Софка стърчеше, като пън на огромната сцена, беше видимо притеснена, обърка си пеенето на два пъти и то фрапантно. И в началото, и в края. През останалото време просто врещеше, както си го прави, откакто е пропяла.

    Безобразно слаба песен. Дори онази боза на група „Каффе” при първия ни опит беше по-качествена. Това на Маринова беше някакъв клонинг на Краси Аврамов. Пошло и безсмислено.

    Софи Маринова представителна извадка ли е за музикалните предпочитания и у нас и ако ДА, защо?

    Софи Маринова не е никаква извадка. Тя е някаква междинна гравитация между турбо-чалгата на „Пайнер” и окупираната „поп-музика” на Графа. Набедена за „велик глас”, подобно на Азис, Краси Аврамов и дузина други измислени от мутренския преход „звезди”. Смехотворните песни на Софка с чалга-рапера Устата я направиха популярна сред последното тийн-поколение. Всичко дойде от лукавите постановки на тема „расова дискриминация”.

    Какво може да се очаква от нация, която изпраща на музикални форуми подобни сурогати?

    Че кой говори за Нация вече изобщо? Едни народи пращат на „Евровизия” политика (Черна Гора – Рамбо Амадеус), други разчитат на красиви песни (Сърбия, Македония, Германия, Швеция), а трети, като нас – отбиват номера.

    Може ли нещо да се промени в тази насока и какво?

    Може да се промени! Може дори да спечелим Конкурса!
    Първо обаче трябва да обявим война на Щатите. Да ни разпарчетосат на 15-тина малки държави, подобно на Югославия и СССР и после става лесно. Държавите Перник, Пловдив, София, Стара Загора, Бургас, Враца и т.н., гласуват дружно за Варна и печелим „Евровизия”!

    Как ще коментирате отказа на образователния министър С. Игнатов (който с извинение е от Видин) да откаже забраната на такива титани на изкуството като Азис в училищата?

    Не го познавам този господин. Може да е идиотско, ама се оказа, че не мога да разпозная и кой е Президент на Чалгария в момента. Не гледам телевизия. Нямам и телевизор. Няма абсолютно никакво значение вече и какво се учи в училище, след като в Интернет, новото „бъдеще на Родината” пише по форумите изречения от сорта „Аз Убичам Очилището!”. Тази история с Образованието приключи отдавна по тези земи. Дори е желателно да сложат Азис за министър и всичко да си дойде на мястото.

    Трябва ли обществените медии като БНР и БНТ да забранят чалгата в своя ефир? И ако Да, какво да предложат като алтернатива?

    БНР и БНТ не могат да забранят чалгата, защото тя не е само в поп-фолка. Тя към днешна дата е и в попа, и в рапа, и в рока дори. Целият живот е чалга и това за съжаление никога, ама никога няма да се промени!

    Интервю на Total com

    Васко Громков е ъндърграунд поет, музикант, диджей, журналист, актьор, сценарист, радио и тв-водещ от Видин.

    Известен е със съвременните си текстове и звучене и за това, че през 1991 г. издава първите рап песни в България. В началото на 1990-те става популярно неговото парче „Песен за казармата”.

    Работил е и като радиожурналист. На 23 февруари 2003 г. е извършено покушение срещу него, когато неизвестни му чупят челюста с камък, от което губи 10-на зъба, а информацията е разпространена по масмедиите.

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D0%B2

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *