Продължение. Изчисленията, базирани на усъвършенствания World3, проведени през 1994 г. и особено през 2004 г, ясно показват това, казва Денис Медоус.
„Аз забелязвам колапса сега – казва проф. Mедоуз. – Количеството храна на глава от населението [в света] намалява, енергоресурсите стават все по-недостъпни, артезианските води са изтощени „. Ако през 1972 г. човечеството, според модела, е изработвало толкова въглероден двуокис, че той е бил равен на 85% от консумацията на земната биосфера, то сега ние говорим за 150% – и тази цифра расте.
Йорген Рандерс в книгата си е наистина оптимистичен. През следващите десетилетия ще има запазване на благополучието: богатите икономики ще продължат да растат, производството на храни в тях ще се увеличи, като глобалното затопляне и излишните обеми CO2 ще стимулират растежа на растенията и ще се отворят огромни масиви за селското стопанство чрез появата на нови земи – например, в Сибир. Населението и икономиката ще растат, макар и бавно, тъй като много пари ще бъдат похарчени за по-скъп добив на изкопаеми ресурси, които ще са все по-малко. Ученият очаква 8 милиарда души до 2040.
След наводненията и опустиняването ще намалеят обемите на земеделска земя. Опитите на човечеството за смекчаване на последиците от затоплянете, с малък успех сега, ще бъдат безполезни: затоплянето ще се увеличи. Например, горските пожари ще се разпространят и ще трансформират горите от нетен потребител на въглероден диоксид в нетен производител. „Много е вероятно, че доста преди средата на века ще има война“, – казва ученият. Това се отнася и за многобройни местни битки между страните, разполагащи все още с подходящи терени за селското стопанство, и тези, които почти нямат.
До 2100 г. населението, според неговия сценарий, може да се съкрати до 4 милиарда- два пъти за 60 години.
Както прогнозира World3, да стабилизира положението в света, да намали потреблението на невъзстановими ресурси и замърсяването, човекът не съумява.
Вие може да смятате модела за несериозен, описвайки в рамките си ситуацията от каменната епоха, когато кремъкът става толкова рядък и ценен, че той се търгува на хиляди километри (наблюдавани са случаи на използването на кремък от френски произход в Северна Америка).
Но ние можем да си спомним това, че глобалното затопляне в края на миналия ледников период довежда до редица последствия, в резултат на които в Европа стават много сериозни катаклизми и хранителна криза от такъв мащаб, която в действителност не само прорежда човешката популация, но също така и „дарява“ редица от намерените скелети от онова време с естествен рахит – нещо, което не демонстрира изобилие и просперитет на тогавашния Homo sapience.
Край.
