В Европа е зимна традиция, веднага след като настъпи студ, Русия да спира доставките на газ, пише журналистът Робин М. Милс във Foreign Policy . „Но реакцията в Европа все още е възпрепятствана от вътрешни разделения, европейските газови компании, които са приятели с Москва, и ловко манипулиране от страна на Кремъл“ – се казва в статията. Милс съветва Европа да произвежда шистов газ на нейна територия. Но еколозите са срещу това, политиците нехаят. „А“ Газпром“ и европейските газови гиганти, които печелят от по-тесните отношения с него, зад кулисите поставят пръти в колелата“ – се казва в статията.

Например, България наскоро забрани фракинга – технология, без която е невъзможно да се извлече шистов газ. Според автора, законопроектът е внесен под руски натиск от Валентин Николов, председател на парламентарната комисия по икономика. Следователно, България ще остане завинаги зависима от руския газ, а фирмите, специализирани в шистов газ, няма да рискуват капитал в Източна Европа.

Не само България вреди на себе си, отбелязва авторът. Франция и два швейцарски кантона забраниха фракинга, зарди опасения за околната среда.

Междувременно Русия развива нови тръбопроводи. „Северен поток“ напомня на полския министър Сикорски на пакта Молотов-Рибентроп. Планираният „Южен поток“ ще позволи на Русия да окаже натиск върху Киев, ще осуети опитите за доставка на каспийски и близкоизточен газ за Европа и няма да позволи на Туркменистан да продава газ директно в Европа без посредничеството на „Газпром“. „Но неговата приблизителна цена е 50% по-висока от конкурента -“ Набуко „, който се подкрепя от ЕС“, – казва авторът. Той също така се опасява, че „Газпром“ е инвестирал твърде малко в нови находища.

Наблюдателят призовава Европа да предприеме решителни действия. „Нека лидерите и да се отърсят от последните си илюзии относно безмилостните, цинични и пресметливи хора в Кремъл. Европа трябва да общува с тях от позицията на единството и силата и да устоява на изкушението да сключва задкулисни сделки.“ – пише авторът. Според него, Кремъл няма друг избор освен да се ориентира върху износа на газ за Европа. Така че Брюксел може активно да предизвика Путин по въпросите за правата на човека и геополитиката.

„Европейските газови олигополии, които са приятелски настроени към Кремъл, също трябва да бъдат предизвикани от по-активна конкуренция“, пише авторът. Той призова за гъвкави пазари на газ като в Обединеното кралство.

„Увеличаването на енергийната ефективност и подобряване на отношенията в Източна Европа, особено с Украйна, ще ограничат възможностите на Русия да сплашва отделни страни“, – се казва в статията.

Енергийната сигурност в Европа струва охлаждането на отношенията между ЕС и Турция – важна транзитна страна, според автора. Има много други страни-производителки на газ, с които Европа може да работи: Туркменистан, Либия, Иран. Но най-добрият начин да се стоплят в тъмнината европейците е да развиват своите собствени газови находища, без да обръщат внимание на ужасяващи истории, заключава авторът.

Оригинално заглавие