Качеството на живот у нас е по-лошо в сравнение със страни, които не са членове на Европейския съюз. България е на 30 място по този показател от 35 страни, като ни изпреварват дори Сърбия и Черна гора, а по показателя качество на здравеопазването пред нас е и Албания. Това показва индексът на настигането www.TheCatchUpIndex.eu, който отчита нивото на сближаване сред 35 страни в Европа – 27-те страни членки на ЕС плюс кандидатите за членство.
Индексът на настигането измерва и сравнява страните по 47 индикатора, които са разделени в четири категории – икономика, качество на живот, демокрация и управление. Той има за цел да отговори на въпроса до каква степен новите страни членки от Централна и Източна Европа (ЕС10) са настигнали “старите”.
Общо страната ни е на 28-о място от 35 страни, като пред нас е Хърватска, която предстои да стане член на ЕС през 2013 г.
За България индексът на настигането показва, че страната ни има по-лошо качество на живот, отколкото икономическите показатели предполагат, посочи Ася Кавръкова от Институт “Отворено общество”. Това стана по време на форум “Пет години членство на България в ЕС и конкурентоспособността на българската икономика” организиран от Центъра за икономическо развитие и Европейската комисия.
Спрямо показателите си 35-те страни могат да бъдат разделени условно на шест клъстера. Начело в класацията е Люксембург заедно със северните страни – Швеция, Норвегия, Холандия, Дания и Финландия. България е в предпоследната пета група в компанията на балканските страни – Хърватска, Румъния, Сърбия, Черна гора и Македония.
Индексът на настигането показва, че новата разделителна линия в Европа минава през Виена по оста Северозапад – Югоизток, посочи Кавръкова.
В категориите икономика, демокрация и управление България заема 28 позиция след Хърватска и Румъния, като единствено по качество на живот сме 30, като ни изпреварват Сърбия и Черна гора, показва индексът. По показателя качеството на здравеопазването дори албанците имат по-висока удовлетвореност от българите, отбеляза Кавръкова.
В сферата на икономиката плюсовете за страната ни са ниското ниво на държавен дълг и относително високо ниво на заетост спрямо средните за ЕС. Минусите са за липсата на пътища, а по показателя енергиен интензитет България има дори нула, посочи Кавръкова. Според нея се наблюдава интересна зависимост между нивото на държавния дълг и управлението на дадена страна. По-ниското ниво на държавен дълг в България се дължи на ниското ниво на добро управление, показва анализът на индикаторите според Кавръкова. Тя даде за пример Белгия, където нивото на държавен дълг е огромно в сравнение с България, но и нивото на управление е много по-добро от нашето.
Само макроикономическата стабилност не е достатъчна за конкурентоспособността на българската икономика. Това пък показва изследване на Центъра за икономическо развитие, представено от Анелия Дамянова. Според нея страната ни трябва да направи решителни стъпки по отношение на институции, инфраструктура и иновации, както и в сферата на образованието.
През 2011 г. България е отстъпила с три места до 74-о от 142 страни в индекса за глобална конкурентоспособност спрямо година по-рано. Въпреки това обаче спрямо годината на присъединяването ни отбелязваме напредък. Причината е, че през 2007 г. България е била на 79-о място в общата класация и последни сред 10-те ново присъединилите се страни членки на ЕС. През 2011 г. сме успели да изпреварим Румъния и вече сме 74-и, отбеляза Анелия Дамянова.
Индексът за глобална конкурентоспособност измерва 12 индикатора. Предимствата на България са макроикономическата стабилност, данъчната политика и внедряването на иновативни решения. Най-големите проблеми пред бизнеса са недостатъчно ефективната съдебна система, корупцията, административният капацитет и влошаващото се качество на работната сила, показва изследването.
